Устойчив туризъм

Какво е устойчив туризъм?

Според Световната организация по туризъм (UNWTO), устойчивият туризъм е „Туризъм, който взима предвид настоящото и бъдещото си влияние над икономиката, обществото и околната среда и задоволява нуждите на посетителите, индустрията, природата и приемните общности."[1]

Съответно устойчивият туризъм трябва:

Да използва по оптимален начин природните ресурси, които представляват ключов елемент в туристическото развитие, поддържайки жизненоважни екологични процеси и подпомагайки закрилата на природното наследство и биологичното разнообразие.
Да уважава социалната и културна автентичност на приемната общност, да предпазва тяхното материално и живо културно наследство и традиционни ценности и да допринася за разбиране и толерантност между различните култури.
Да осигури надеждно, дълготрайно икономическо развитие, предоставящо справедливо разпределени социално-икономически ползи на всички заинтересовани страни, сред които стабилна заетост и икономически възможности, както и облекчаващи бедността социални услуги за приемните общности.

Развитието на устойчивия туризъм изисква информираното участие на всички заинтересовани страни, както и силно политическо ръководство за да се осигури широко участие и изграждане на консенсус. Постигането на устойчив туризъм е непрекъснат процес и изисква постоянен мониторинг на въздействията и прилагане на съответните превантивни и/или коригиращи мерки когато е необходимо.

Устойчивият туризъм също трябва да поддържа високо ниво на задоволеност на туристите, да им предостави съдържателно преживяване, повишавайки информираността им относно проблеми свързани с устойчивостта и да ги приканва към устойчиви туристически практики.

Дванайсетте основни цели за устойчивия туризъм, изложени през 2005 от Световната туристическа организация и Програмата на ООН за околната среда[1]:

Икономическа целесъобразност: да се осигури доходността и конкурентоспособността на туристически дестинации, за да могат да продължат да се развиват и да допринасят ползи в дългосрочен план.
Местен просперитет: да се максимизира приноса на туризма към икономическото благополучие на приемащата дестинация и дялът на печалбата, която остава в местната общност.
Качество на труда: да се увеличи броя и качеството на местните работни места, създадени и поддържани от туризма, включително нивото на възнаграждение, условия и възможности за работа, за всички, без дискриминация на основата на пол, раса, инвалидност или друго.
Социална справедливост: да се търси широко и честно разпределение на икономически и социални ползи от туризма в приемната общност, включително подобрени възможности, доходи и услуги на разположение на бедните.
Задоволеност на посетителите: да се осигури безопасно, задоволително и смислено преживяване на посетителите, достъпно за всички без дискриминация по пол, раса, инвалидност или друго.
Местен контрол: да въвлече и овласти местните общности в планирането и вземането на решения за управлението и бъдещото развитие на туризма в техния регион, в диалог с другите заинтересовани страни.
Благополучие на общността: да се поддържа и подобри качеството на живот в местните общности, включително социални структури и достъп до ресурси, удобства и поддържащи системи, избягвайки всякакви форми на социален упадък или експлоатация.
Културно богатство: да се уважава и подчертава историческото наследство, автентичните култури, традиции и особености на приемните общности.
Физическа цялост: да се поддържа и подчертава качеството на пейзажа, както градски така и селски, и да се избягва материалния и визуалния упадък на средата.
Биологическо разнообразие: да подкрепя запазването на природните зони, хабитати и дивата природа и да сведе до минимум щетите над тях.
Ефикасна употреба на ресурси: да се сведе до минимум употребата на рядко срещани и невъзобновяеми ресурси в развитието и експлоатацията на туристически съоръжения и услуги.
Чистота на средата: да се сведе до минимум замърсяването на въздух, вода и земя и произвеждането на отпадъци от туристическите предприятия и посетителите.

Освен термина устойчив туризъм има два други вида туризъм, които също са ориентирани към създаването на туризъм в хармония с околната среда и социално-културните аспекти:

Отговорен туризъм – устойчивият туризъм често се нарича отговорен туризъм, термин приет от предприемачи, които смятат, че думата „устойчивост“ се използва прекалено и е недоразбрана. Отговорният туризъм е всяка форма на туризъм, която може да бъде консумирана по отговорен начин. Отговорният туризъм поставя акцент върху отговорността на туристическата индустрия, изразена в създаване на по-големи икономически ползи за местните хора и повишаване на благоденствието на приемните общности, подобряване на работните условия, въвличане на местното население в решения, които влияят на живота им, положителен принос към запазването на природното и културното наследство, предоставяне на достъп за хора с физически увреждания и окуражаването на уважение между туристите и домакините. Той също цели да намали отрицателното влияние над общността, икономиката и околната среда. Според определението отговорният туризъм е “подобряване на местата, на които хората живеят и местата, които хората посещават“ в тази последователност.
Екотуризъм – Според Международното общество за екотуризъм той се определя като „Отговорно посещаване на природни зони, което запазва околната среда, поддържа благоденствието на местните хора и съдържа образователен елемент“. Екотуризмът трябва да допринася финансово към консервацията и местните хора и да е ориентиран към запазване на природните ресурси

Защо е важен?

От една страна туризмът има изключителен икономически принос – той е един от най-значимите източници на приходи и работни места. Същевременно туризмът е много сложна индустрия, включваща множество заинтересовани страни (понякога с противоположни интереси) изискваща значително количество ресурси. Като такъв, туризмът може да има много различни влияния според начина, по който дейностите се извършват. Когато е правилно управляван туризмът може да има положителна роля в социалното, културното, икономическото, природното и политическото развитие на дестинацията и в този вид представлява важна възможност за развитие за много страни и общности. В обратния случай безконтролното развитие на туризма може да доведе до много вредни влияния върху природните ресурси, моделите на потребление, замърсяването и обществените структури. Нуждата от устойчиво планиране и управление е наложителна за оцеляването на индустрията като цяло.

Влияния на туризма

Влияние над околната среда

Качеството на околната среда, както природната, така и създадената от човека, е ключово за туризма. Но взаимоотношенията между туризма и средата са сложни. Те включват множество дейности, които могат да имат отрицателни ефекти. Много от тези влияния са свързани с изграждането на инфраструктура, като пътища и летища, и строежа на туристически съоръжения, като курорти, хотели, ресторанти, магазини, голф игрища и яхт клубове. Отрицателните влияния на туристическото развитие могат постепенно да унищожат ресурсите, на които то разчита.

От друга страна туризмът има потенциала да създаде ползотворни въздействия, допринасяйки към защитата и предпазването на средата. Той е начин да се повиши информираността относно екологичните ценности и може да служи като способ за финансиране на защитата на природни зони и икономическото им развитие.

Туристическото развитие може да постави огромен товар върху даден регион и да доведе то въздействия като ерозия на почвата, повишено замърсяване, изхвърляне на отпадъци в морето, унищожаване на природни хабитати, допълнителна вреда над застрашени видове и повишени рискове от горски пожари. То често изчерпва водните ресурси и може да принуди местното население да се надпреварва за употребата на жизнено необходими ресурси.

Социално-културно влияние

Социално-културното влияние на туризма е въздействието върху приемните общности от директни и косвени взаимодействия с туристи и туристическата индустрия. По множество причини приемните общности често са по-слабата страна при отношенията с гостите им и доставчиците на туристически услуги, използващи цялото си влияние. Тези влияния не винаги са видими, тъй като са трудно измерими, зависят от стойността, която им се придава и често са индиректни или трудни за определяне.

Влиянията се проявяват когато туризмът води до промени в ценностните системи и поведението на местните, чрез което заплашва идентичността им. Също така често се случват промени в структурата на обществото, семейните отношения, колективния начин на живот, традиции и морали. Но туризмът може и да има позитивни влияния, служейки като движеща сила за мир, гордост от културните традиции и предотвратяване на преселването към големите градове чрез създаване на работни места. Както често се случва при среща на различни култури социално-културните влияния са двузначни: същите обективно описани влияния са положителни според някои групи и възприемани като неблагоприятни (поне частично) от други заинтересовани страни.

Икономическо влияние на туризма

Туристическата индустрия създава значителни икономически ползи както за държавите, които приемат туристите, така и страните, от които идват. Особено в развиващите се страни, една от главните мотивации за даден регион да се рекламира като туристическа дестинация е очакваният икономически растеж.

Както и при другите влияния, това икономическо развитие води със себе си както положителни, така и отрицателни последствия.

Как можем да измерим устойчивия туризъм?

Устойчивият туризъм има много позитивни цели, но трябва да има конкретна система за измерване, която да позволи на предприятието да определи доколко е постигнало устойчивост. За да се измерят резултати и напредък се използват показатели и сравнителен анализ. Сравнителният анализ е „сравнението на производителността на дадено предприятие в определена насока (например консумацията на вода) с тази на сходно предприятие.“[1] Сравнението не само поставя дейностите на предприятието в перспектива с тези на конкурентите му, но и допринася за множество подобрения в работата му.

Няколко примера за често използвани показатели в туристическия сектор:

Електрическа и енергийна консумация в киловат часове (kWh) на квадратен метър обслужвана площ.
Консумация на прясна вода в литри или кубични метри (m3) на гост за една нощувка.
Производство на отпадъци (килограми за нощувка и/или литра за нощувка).

С тези категории за сравнителен анализ постигането на устойчивост в туристическата индустрия не е само абстрактна цел, а е осезаема, предлагаща измерими ползи и потенциални финансови спестявания за предприятията, които се стремят към подобрение на тяхната ежедневна производителност.

Въвеждането на измервания на дейностите на предприятие ще доведе до устойчиво развитие, като същевременно му носи осезаеми икономически ползи поради подобреното му функциониране.

Общата картина

Екологично устойчиви практики

Над три четвърти от предприятията (77%) са въвели практики за намаляване на влиянието си над околната среда. Предприятията от Австралия, Азия и Северна Америка по-често имат екологични практики (84%), докато в Европа дялът спада до 73%.
Туристическата индустрия в Европейския съюз допринася почти 3,7% от брутния вътрешен продукт[2], с около 1,8 милиона предприятия, за които работят 5% от общата работна сила (приблизително 11,3 милиона работни места). Когато свързаните с него сектори се вземат предвид, оценката на приноса на туризма към брутния вътрешен продукт е много по-висока. Туризмът косвено създава около 10% от БВП на Европейския съюз и ангажира около 11% от работната сила.
Туризмът отговаря за 5% от световните емисии на въглерод: 4% се приписва на транспорт, близо 1% на настаняването и малка част на други туристически дейности. (Източник: UNWTO/UNEP, Climate change and tourism, 2008)
Един турист използва между 84 и 2000 литра вода на ден, според дължината на престоя, размера и предлаганите услуги на хотела, видът и количеството на консумирана храна и други фактори. (Gössling et al., 2012)
В целия свят над 32000 голф игрища използват приблизително 9,5 милиона литра вода на ден за да поддържат поляните си (Gössling et al., 2012). Средностатистическото голф игрище в Испания използва толкова вода колкото град с население от 12000 души. (Източник: Lucia de Stafano, “Fresh Water and Tourism in the Mediterranean,” WWF, July 15, 2005)
70% от хората вярват, че компаниите трябва да се стремят към запазване на естествената среда, а 55% искат честни работни условия (TUI Travel 2010)

[2] Travel & Tourism ECONOMIC IMPACT 2016 EUROPEAN UNION LCU